И заповяда Христос да наричат брата Му Сатана, а не

 „ И заповяда Христос да назовават брата Му Сатана, а не Сатанаил, тъй като сричката „ ил “ означаваше божеската мощ на първородния Син господен ”

В началото нямаше време.

Нямаше забележим свят, нямаше и незабележим.

Преди да се наченат вековете, живееше Бог и с Него двата Му сина: по-старият се споделяше Сатанаил, а по-младият – Христос. И двамината бяха мъдри, положителни и хубави. Но нямаше кой да се поучи от мъдростта им, да се възхити от хубостта им и да се трогне от добротата им. Защото бяха единствено те двамата и Баща им: Бог.

Господ разглеждаше празния шир, в който нямаше още живот, спираше очи върху Своите обични синове и скръбно им споделяше – така скръбно, както единствено Бог би можал да каже:
– Сами сме. Няма нищо с изключение на Нас, тримата. Защо да бъдем самотни?

И Господ сътвори невидимия свят.

Ето по какъв начин го сътвори.

Като рече едничка дума и замахна с ръка, яви се първото небе. След това се явиха и другите шест висини, а под тях – трите царства: царството на Огъня, царството на Въздуха и царството на Водата. Защото Земя нямаше още.

Тъй по Божия дума се явиха седемте висини и трите царства на стихиите. Явиха се още – по Божия заръка – духовете на седемте висини и духовете на трите стихийни царства.

И просторите запяха. Защото първите думи на духовете бяха благодарствена ария и хвала към Създателя.

***

Когато невидимият свят биде основан, събра Бог духовете, които щяха да ръководят небесата и царствата. Той ги погледна с огромна любов, па им сподели:
– О, небесни духове, и вие, духове на трите царства! Ражби на моето Слово сте вие всички. За да има ред в света, където ще царувате, вие ще слушате сина Ми Сатанаила и нему ще се покорявате. Той ще властвува над вас. Цар ще бъде той – цар над царете в невидимия свят.

И пред тях, както бяха подредени – от дребен до огромен, – всемогъщият Бог украси Своя първороден наследник с божеско зарево: да свети лицето на Сатанаила чак до края на просторите, та всички да го виждат.

И още го надари Той със мощ на основател – да може и Сатанаила да основава като него нови светове, та да продължи работата Му.

И даде Бог на Сатанаила основно място в небесата – отдясно Нему да седи, еднакъв да Му бъде по власт, както наподобява на първороден Син.

***

А Бог виждаше що прави Сина Му и чуваше по какъв начин приказва на небесните духове. Той чакаше – да се троснат и да схванат що са създали: да видят, че са поели крив път. Но те и не помислюваха за това: обещанията на Сатанаила ги бяха съблазнили.

И когато кипна като стихия против Бога недоволството на бунтовните сили, Той пропъди от трите висини на стихиите сговорниците Сатанаилови и самаго Сатанаила. В тъмната пропаст ги прогони: оттатък трите царства ги прати Той.

Но Всемилостивият не лиши на Сина Си нито сиянието, нито създателската мощ, тъй като очакваше той да се разкае и да рече:
– Сгреших.

На ангелите заговорници Той лиши блестящите облекла, светлите венци и златните престоли: единствено Сина Си Сатанаила пожали.

И полетяха тъмните ангели в бездната, както лети градушка към земята. Голи бяха те и телата им почерняха, когато излязоха от царството на светлината и влязоха в бездната на мрака.

Над тия черни ангели трябваше отсега нататък да цари Сатанаил и с тях да ръководи света на мрачините.

***

Умря Адам. И погребаха го чедата му, а венеца захвърлиха надалеч от гроба. Но от клона израсна тристебло дърво – най-високо от всички дървеса поземи, тъй като Бог го беше благословил.

Минаха се седем деня. На осмия ден умря и Ева. И нея заровиха.

Тогава земята се зарадва, тъй като това, що бе излязло от нея, се върна още веднъж в недрата.

А синовете и дъщерите на Сита и Села се умножиха. Още повече се умножиха потомците на Каина и Каломаин. Техните дъщери бяха хубави и Сатанаил накара падналите ангели да се женят за тях.

Тъй се народиха исполини – едри и мощни люде, дважди по-големи от другите. И те направиха доста насилия – и доста грехове направиха. Като виждаха какъв брой са мощни, тия исполини се подгордяха. Те станаха царе и жреци на народите и заповядваха на всички. Караха ги да принасят в жертва своите рожби и да пият от кръвта им, и да ядат от месото им. Тъй светът се разврати.

Един ден гордостта на исполините порасна до такава степен, че те въстанаха и против Сатанаила. Тогава Сатанаил реши да ги изтреби. Той прати на земята потоп, от който починаха вси исполини и множеството от людете.

Сатанаил резервира единствено Ноя и фамилията му, тъй като го слушаха. Той ги научи да създадат транспортен съд и да се скрият в него, когато завалят потопните води.

А преди още да стане потопът, Бог прибра своите люде и ги пресели в далечна земя – оттатък вси морета: там да живеят и да се множат.

Мина потопът и людете заживяха умерено. Корабът на Ноя се бе спрял таман при високото тристебло дърво. Там заживя Ной. Той набра плодове от дървото, изстиска сока им и направи от него вино. Пи от виното, па даде и на своите да пият. И като пиха, те славеха с гръмки песни Сатанаила, който ги бе избавил от потопните води.

Людете почнаха да се веселят, да се женят и да се плодят. И отново извършиха земята. Стигнаха чак до такава степен, дето живееха избраниците Божии. Почнаха да се женят за дъщерите им. Почнаха да ги учат на своите безчестия и грехове. Мнозина се съблазниха и не помниха всяка респект към Бога. Те станаха люде Сатанаилови.

***

Видя Бог, че множеството люде вървят по пътя на Сатанаила. Видя Той, че душите им ще погинат, в случай че ги остави. И смили се над тях – и прати втория си Син да ги избави.

Тогава се яви Христос и духът Му се въплъти в Иисуса. Но той не одобри същинска човешка плът, а привидна, тъй като знаеше, че Сатанаил ще гледа да Го убие. Иисус Христос ядеше и пиеше пред света единствено за лице – да видят всички и да помислят, че и Той е като тях. Но Той не беше като тях, тъй като бе Син Божи, а те бяха човешки синове, родени от мъжка сласт и женска сексапил.

А в същото време брат Му Сатанаил Го следеше и дебнеше. Той гледаше всичко, що прави Иисус. И намерения си той, че и Христос носи плът като всички – същинска плът, която яде, люби и страда. Когато видя, че след Иисуса вървят мнозина и слушат учението Му, и отбягват от греховни мисли и каузи, Сатанаил надума еврейските книжници и фарисеите да заловен Христа и да Го убият.

И послушаха евреите Сатанаила, тъй като ги беше яд, че и Друг с изключение на тях приказва за Бога и назовава Себе Си Син Божи, и споделя, че е Спасител. Те отсякоха два клона от благословеното тристебло дърво и сглобиха от тях кръст. На него приковаха Спасителя. И се събраха да пият вино под кръста и да се веселят, че са умъртвили Оногова, Който е дръзнал да приказва за Бога и да проповядва нова религия.

А мястото на разпятието бе същото, където беше заровен в миналото първият човек. Затова го нарекоха Лобно място, че там беше лобът на Адама.

Сатанаил се зарадва доста, като видя, че разпъват Брата му. Но той не знаеше, че тъгите на Иисуса Христа са призрачни страдания, а не същински: когато Го пригвоздиха на кръста, духът Му се възрадва, остави тялото и отиде при Баща Си.

А на третия ден Христовият дух се върна и оживи тялото, та го възкреси от гроба.

***

Когато по целия свят се разнесе вестта, че Христос е възкръснал, Сатанаил разбра, че се е измамил.

Той се уплаши и побягна, та се скри вдън пъкленото езеро. Но Христос го откри и там. Той слезе в пъкъла с огромна популярност, заобиколен от ангели. В пълнотата на Своето божеско великолепие слезе Той – и откри Своя брат Сатанаила. Извлече го Той от огненото езеро – и се бори с него – и го победи.

И заповяда Христос да назовават брата Му Сатана, а не Сатанаил, тъй като сричката „ ил “ означаваше божеската мощ на първородния Син господен. Той му бе лишил тоя мощ, когато се бори с него.

И заповяда още Христос да оковат брата Му във вериги и окован да го държат чак до свършека на света.

А душите на Адама, на Ева, на Авела и на другите избавени Изкупителят води при Бога, Чието царство и мощ, и популярност ще траят до края на вековете. Амин.

Избрано от „ Сатанаилово царство ” ~ Богомилски апокриф

Снимки: penko.ru